Днес ми се наложи да компилирам фонетиката за Windows XP 64 bit, възможно е да работи и за Vista 64. За инсталация теглите phonici_386_x64.zip, разгъване и setup.exe независимо от архитектурата. Има и промени във Ctrl+Alt комбинациите:
Понеже ми заявиха че си слагали Flextype заради проверката на правописа, трябва да се спомене и за ItaEst, безплатна проверка на правописа и сричкопренасяне на Български във MS Office 2000, XP, 2003 от “Българска асоциация за компютърна лингвистика“.
Още една добавка за кирилицата на инженера, тя “гърми” когато компютъра е включен в домейн, не винаги и не на всички машини, но достатъчно често за да е проблем, при това гърми със син екран и губим всички незапазени промени по файловете които пишем в момента.
2009-10-28
Засега е потвърдено инсталирането и използването на тази подредба без проблеми със MS Windows 2000 Profesional SP4, MS Windows 2000 Server SP4, MS Windows XP SP2 и MS Windows XP SP3, MS Windows XP 64 bit, MS Vista 32bit/64bit, MS Vista SP1 32bit/64bit, MS Windows 7 beta 32 bit и MS Windows 7 RC 32bit.
2009-11-09
Ако търсите нормална фонетика за Windows 7, няма нужда да инсталирате каквото и да е просто трябва да изберете тази която ви харесва. Разликата между Bulgarian ( Phonetic traditional ) и Bulgarian (Phonetic-ici) e че “традиционната” променя някои символи над цифрите със Shift и че липсват комбинациите Ctrl+Alt.
Вече бях забравил че се записах в програмата за тестване на Suse Studio, може би мина повече от месец и половина, като месеца (април) беше невероятно екстремален. Трябваше да пиша софтуер засипан от бетонен прах, около мен слагаха о(т)качен таван, климатици, кабели вентилация режеха мрамор с флексове и други подобни “тихи” дейности способстващи за спокоен и креативен размисъл и създаване на приложения за новото производство, което трябваше да започне заедно със завършването на строителните дейности. Както и да е, това свърши, вече си пиша спокойно на собственото бюро, вече има мрежа, VPN, RDesktop и др. подобни които спестяват доста ядове и обяснения от работници които превеждат на английски през Google.
Та както започнах получих днес писмо с покана да пробвам Suse Studio. Изглежда впечатляващо, започваш със избор на платформа: OpenSuse, SLES, сървъри, избор на десктоп, 32 или 64 бита. След това подбираш софтуера който искаш да съдържа, малко настройки, потребители, стартов екран и вече си готов за disk image, Live CD или виртуална машина по избор VMWare или XEN. След създването на image може да се изтегли и да се използва или което е още по-доброто може да го стартираш и провериш направо на сървъра и да го “цъкаш” на живо през нещо като VNC през flash. Аз започнах два “appliance” като идеята ми е в крайна сметка да си направя LiveCD със всичко за разработка на Python, C, Java, PHP което да се събере на 3.5″ DVD, или нещо което да кача на USB 2.5″ HDD за инсталация и работа. Това са само експерименти, все още технологията е алфа и предстои доста време докато влезе в действие.
Въртейки се около железарията за която пиша софтуер в момента, след около месец забелязах два елемента със убийствено значещи надписи:
Единствено вероятно обяснение според мен е че това е някакъв картинен (железен) речник за марсианци. Ако случайно им попадне нещо подобно примерно чрез спътник, те вече ще знаят как се пише ключ и светодиод. По нататък написите продължават, на USB-то пише естествено USB, но на RJ-то по неясни прични пише още по-неясно IP.
Адресбара който изчезна във SP3 след като опитах няколко техники за връщането му там където му е мястото, си намери заместник. Единият (М$) начин е като върнем browseui.dll от SP2, който не е за предпочитане понеже SP3 премахва някои проблеми точно в него. Другият начин е като направим нов тулбар, да го извлечем на десктопа, в неговото меню вече се вижда Address…, показваме го и го влачим на таскбара. Неприятното е че след рестарт, логоф/логон всичко се размазва и трябва да си подреждаш нещата отново. Та накрая заместника е: MuvEnum Address Bar. След месец използване на 5-6 компютъра не съм имал проблеми никъде досега с него.
Нов сървър, нов WordPress. Първият опит да преместя нещата се оказа меко казано неуспешен, та се наложи да се преборя втори път. Все пак беше достатъчно успешен за да пипна DNS-ите и в крайна сметка да завърша нещата. Съжалявам Краси, наложи се да върна базата втори път така че пиша това отначало. Ето ти и малко информация за сървъра: Компютър купуван от Persy някъде около 2000 год., Dual Pentium III Coppermine 866MHz, 256kB cache, RAM 640 MB, HDD Seagate ATA 80GB, Suse 11.1 Kernel SMP 2.6.27.7-9-pae i386. От доста време отлагах преместването, сега се надявам, че ще започна да пиша по-често. Ако забележите проблем, пуснете коментарче тук. Все пак има още неща за вършене, които се надявам да приключат до 22 март.
Устройство за “сканиране” на мрежата, когато всичко е наред, червеният светодиод мига, т.е. когато има батерии вътре. Включва се в switch, hub или рутер така че да се вижда от повече хора. Отговор за блога на Петър Събев: Светофар. БОМ-а на устройството включва: мигалка от кутия на мишка Logitech, кутийка от ролка за принтер Ricoh, тиксо, болтчета от взривено поради гръмнало захранване CD устройство, парче от UTP кабел с конектор, елемент от калкулатор Casio. Устройството работи вече 9 години без никакви проблеми (когато има батерии).
След като ми писна от дългото чакане за качване на софтуер и ъпдейти, бях разкарал Suse 10.3 от местата където го използвах за десктоп, като го замених първо със Ubuntu 7.10, а после като излезе и със Hardy Heron 8.04. С Ubuntu се работи лесно, но има неща, които за човек който иска да си пипа по системата малко повече или са в конзолата или имат странни имена и трябва специално да ги търсиш, освен това този Gnome … Намразих го още от времето когато единствената свестна дистрибуция беше RedHat. Сега Suse 11.0 се завръща с гръм и трясък, с ново KDE 4.0 което е кошмарно, но то е избрано като стандартна опция. При инсталацията е добре да се избере KDE 3.5, никакви проблеми и рестартиране на X-a. Ъпдейтите и инсталацията стават просто за секунди, YAST си е там където трябва да бъде, има си и Java има и Flash, изобщо това е дистрибуцията за човек който иска да използва Linux пълноценно, без да се закопава в пуристични GNU липси и тегленият от “трети партии”. Единственото място където Ubuntu просто размазва Suse е WiFi връзките, изгубих 10-тина минути докато разбера какво става и защо ми гърми NetManager-а, но накрая все пак погледнах с dmesg в конзолата и там си имаше точен линк какво да направя за Broadcom картата и това беше един ред който качи всичко което и трябваше. Ubuntu просто извади съобщение на което казах Yes, свързах жица към рутера и след минута вече имах WiFi. Също така свързването към нова мрежа става с 4-5 кликания в Suse, иначе в Ubuntu е едно. Другите неща са си еднакви и са си просто … Linux, паметта след рестарт е еднаква, но удобствата са си повече, освен това Suse превръща от десктоп в сървър много по-лесно и си имаш почти всичко за настройка в YAST.
